seraphina calore|twenty three|silence|diana agron

Серапина Калоре стана срамежлива и тиха два месеца след третия й рожден ден, когато майка й, Беатрикс Арвън, беше намерена в локва кръв. Самоубийство; или поне това смяташе останалата част от Елита. Толкова мрачен свят, за едно малко дете. Не е тайна, че няколко дни след погребението момичето спряло да говори. Семейство Арвен били като духовете, не говорели много, а ако го правели то било много тихо, носели бели дрехи и се придвижвали тихо.  Но Серапина била различна от това семейство. Имала част и от кръвта на Калоре в себе си - жизнерадостно дете, чийто смях бил като музиката. Никой не знае каква е точната причина огънят на Калоре да замре - смъртта на майка й, промяната в баща й, или факта, че Делфина Еъгрий станала кралица и родила момиченце пет месеца по-късно. Момиченце, което имало косата на Серапина и огънят, с който били дарени тя и Домитиъс, нейният брат близнак.
Голяма част от Елита вярвали, че ще забрави за травмата, защото когато намерила майка си мъртва, тя била още дете, била малка, нямало как да помни тази злопоука цял живот. Повечето от Елита сгрешили; колкото повече растяла, толкова повече се затваряла в себе си.  Рядко се усмихвала, никога не се смеела на публични места и не след дълго младите от другите фамилии, започнали да я назовават по различни начини.  Баща й е Пламъкът на Севера. Брат й - също като баща им. Повечето знаели Сера като Духът на Севера, звание, което било много правилно за момичето, което се придвижвало като призрак. Нейните придворни дами, обаче познават нейна друга страна; страна, която се усмихва, с блясък в очите, нежно момиче, което не е лудо.... а просто тъжно.  Гласът й е силен, когато е сама, далеч от Елита, далеч от баща й.
Нищо не обещавало промяна, преди две години, когато баща й екзекутирал Айрийн Осанос, правейки публичен пример, какво става с предателите. Стоейки на арената, използвайки силите си, за да спаси едно момиче, гласът й се превърнал от Силен, гръмък, решителен в шепот, изпълнен със страх.  Никой не се опитал да разбере, че виновникът за това, в което се е превърната Серапина са баща й и доведената й майка. Делфина прави всичко възможно да съсипе момичето, Хелън я обвинява за малкото любов, която получава, Домитиъс вечно го няма, за да я предпазва, а Евелин.... Евелин се опитва да й помогне.
Серапина се чувства като аутсайдер в семейството си, факт, който много малко принцеси знаят. Способността й, различна от останалите, е поставила баща й в път, който не знае как да прекъсне, път в който баща й се опитва да превърне най-голямата си дъщеря в оръжие, а не в жена. Макар че Сера смятала, че способността й е дар, с течение на времето започнала да се убеждава, че е повече проклятие. Понякога сънува мъртвото тяло на Айрийн, чиято сребърна кръв се стича в калта, а тишината се превръща в жив звяр, който я задушава и пада до безжизненото тяло на младата жена. Понякога я сънува, как лежи на земята със сребърна гривна около китката. Друг път сънува баща си, смесена кръв; сребърна и червена - като наметало, докато се смее.
Би направила всичко, за да спре това, но липсата на сън и надежда са започнали да унищожават бавно принцесата. Тези дни, единственото което иска е да остане сама, далеч от Елита, затворена в стаята си. Колкото повече време прекарва далеч от баща си и майка си, толкова по-добре се чувства, но това е за кратко. Сега, след като Дом си е отново у дома, Серапина започва да се усмихва, гласът й започва да става все по-силен. Промяната се усеща във въздуха и Сера може да го почувства. Въпрос на време е, но не осъзнава, че промените може да са за зло, а не за добро.