dean landon|twenty four|teacher|paul wesley

Доколкото може да си спомни, детството на Дийн като Червен не минало толкова зле, колкото се предполагало. Докато някои семейства в неговия квартал живеели в пълна беднота, той бил малък късметлия. Спомня си как семейството му всеки ден слагало храна на масата и дори си подсигурявало дрехи и обувки - нещо, което се счита за лукс на мястото от където идва Дийн. Израснал като нормално дете. Колкото повече растял, толкова повече виждал как семействата на приятелите му мизеруват и колко трудно е на родители му да му подсигуряват тази среда, за да може да живее като нормален човек. Тъй като нямал затруднения, Дийн можел да ходи на училище като истински ученик и да се наслаждава. Нещо повече, той не се наслаждавал на училището, а го обичал.  Обичал всичко - от писането до четенето,  дори до математиката и науките. Нямало предмет по който детето на Ландон да не се справяло.  Ученето било неговият начин да се откъсне от този жесток свят.
Дийн бил най-умното дете в града на Червените и хората спорели, че той може да е по-умен и от най-възрастните в града. Ето защо това е шок, че нещо толкова очевидно, преминало толкова бързо. Първият ключ не бил за изпускане. Това било едно фино споменаване от негов съученик, сравнявайки обувките, че Дийн носел чифт обувки, които той бил изгубил преди седмица. Кой да знае, може би той е знаел какво се случва точно тогава, но ако го направил, той не е пуснал. Дали съзнателно или не, той си спомнил, че получил тези обувки от родителите си преди седмица. Следващата улика била неоспорима. Той четял новела, една, която получил за рождения си ден, а най-добрата му приятелка му разказвала как загубила историята, подарена от баба й. Когато обърнал на първата страница, забелязал черна линия, закриваща нещо. Когато вдигнал страницата и я оставил срещу слънцето ясно видял името на приятелката му. Скоро започнали да свързват името му не като сина на Ландон, а като сина на Крадците.  Започнали да крадат, когато станал на 2, за да му подсигурят по-добър живот и колкото и да си обещавали, че ще спрат, не спрели.
Но нищо хубаво не продължава вечно и точно няколко месеца след като се родил по-малкият му брат, Ландон направили нещо невъобразимо - да откраднат от Червените било фасулска работа, но от Сребърните... Това била тяхната грешка. Правейки го от толкова много време се научили как да не ги хващат, и тяхното его извадило най-доброто от тях. Смятали, че като са достатъчно умни и бързи ще могат да откраднат без да бъдат наказани.  Но сгрешили. Няколко часа след като откраднали, войската отишла в магазина, където работели и ги отвели. Екзекутирали ги на центъра на града, за да видят всички; урок за всеки Червен, който се опита да последва техният пример. Дийн не можел да се хване на работа, заради лошата репутация на родителите му. Бил принуден да се включи в Алената Войска.
От присъединяването си към стражата преди три години с по-малкия си брат, Джаксън, в кълчища, Дийн тепърва трябва да напусне Неърси. Той има малък интерес в борбата, и вместо това поема отговорността за децата в руините. Той е конструирал импровизирана класна стая, където учи деца от всички възрасти. Тяхната учебна програма варира от обучение как да четат и пишат, до това да смята, да научат историята, с различни аспекти на биологията и други науки. Той проповядва мир, любов и прошка, които той смята, че са обратното на това, което проповядва войската. Той си спомня времето, когато усетил истинска лоялност и подкрепа за каузата си, но му дали да разбере, че те са готови да отнемат живот в името на доброто. Усеща липсата на подкрепа вече и ясно вижда, че Войската вече не само се Бунтува, ами е готова да пролее още кръв.
С всеки изминал ден става все по-загрижен за това в каква среда е оставил брат си да живее, който е едва на 4 години. Опитва се да намери по-добра алтернатива, но истината е, че не знае къде да го остави. Единственият му вариант е Нърси, но той желае да е на по-безопасно място.